Кокошкарският поход от 1913 година или как румънците стигнаха до Панагюрище
Българската история, https://bulgarianhistory.org
В разгара на Междусъюзническата война, нашата северна съседка прави един подъл ход – румънският крал Карол Първи заповядва на армията си да нападне България. Срещу неговите войски няма бойни елементи, никой не стреля против тях – само беззащитно цивилно население и ранени бойци, които се лекуват от раните си. С този „ прочут “ поход румънска войска покрива името си с незагиващ срам. Те водят война против деца, дами и старци.
реклама
Румъния е считана за стратегически съдружник и на Съглашението и Тройния съюз – крал Карол е от рода на немските императори и е привързан с Тройния съюз с контракт, въпреки това Русия хитро се пробва да завоюва Румъния на своя страна, с цел да си обезпечи фланга при една бъдеща война с Австро-Унгария. За тази цел през ноември 1912 година румънският крал Карол е почетен със званието фелдмаршал от съветската войска персонално от великия княз Николай Михайлович Романов, като признателност за… присъединяване на Румъния в завладяването на Плевен през далечната 1877 година.
Апетитите на Румъния за българска земя, хитро прикривани под маската на предпочитание за „ стратегическо равновесие на Балканите “ са очевидни и отдавнашни. Макар и неучаствала в Балканската война, Румъния упорства за „ обезщетения “ за огромното териториално уголемение на България след успеха над Турция. Като аргумент е представен и „ удобният неутралитет “, който Румъния пази по време на Балканската война.
Всъщност доставки на оръжие минават през Румъния за Османската империя от самото начало на Балканската война. Румънските искания са изявени още през ноември 1912 година, а съветският външен министър Сазонов поучава българите да се схванат със северния си съд. Под егидата на Русия на посланическа конференция в Петербург при започване на април 1913 година България е подложена на напън от всички Велики сили и е принудена да отстъпи на Румъния Силистра и покрайнините на този чисто български град.
Крал Карол I
Но това не задоволява румънското политическо и военно управление и те чакат комфортен миг с цел да вземат още земи от България. Още през април съветският дипломат Шебеко в писмо до министър Сергей Сазонов приказва за нескритите благосклонности на Румъния към съюза сред сърби и гърци и за неприязънта към българите. Сърбия и Гърция оферират на формален Букурещ съюз против България. Така с усложняването на политическата конюнктура румънците се причисляват към антибългарската коалиция.
На 13 юни 1913 година съветският дипломат Шебеко желае среща с румънския министър-председател и му декларира, че България ще води война и упорства крал Карол I да разгласи готовност на армията и да мине Дунав. С офанзивата на 16 юни на българските Четвърта и Втора армии против сърби и гърци стартира Междусъюзническата война. Новината е обявена в Букурещ на часа, а на идващия ден румънските дипломати в Белград и Атина сондират мнението на Пашич и Венизелос дали считат войната за оповестена и дали считат да я продължат. Отговорът и от двете столици е одобрителен, а Пашич прибавя: „ Надявам се, че вие няма да се разберете с българите и да ни напуснете. “
На 19 юни шумни митинги на екзалтирани румънци желаят готовност и оповестяване на война. На 20 юни кралят привиква съвещание на държавното управление в двореца, а тълпите не се разотиват, до момента в който министър-председателят Майореску не излиза и не афишира, че е взето решение за оповестяване на готовност. Новината е посрещната с гръмогласно „ Ура! “ и „ Да живее кралят! “. На идващия ден стартира мобилизацията. Всички са наясно, че армията ще води война против България.
Осигурили си авансово ненамесата на Русия при положение на румънска инвазия в България, ръководещите кръгове в северната ни съседка стартират да концентрират войски в Добруджа и във Влашко, покрай река Дунав. Българският министър-председател лекар Стоян Данев се обръща към Русия за помощ, само че вместо той схваща, че империята няма да спре Румъния, защото това би помогнало на България във военните дейности против Сърбия и Гърция и би траяло войната.
Българският дипломат в Букурещ Калинков е осведомен от Шебеко и от австрийския дипломат, че мобилизацията ще трае 10 дни и до тогава или да се спре войната или Румъния да получи Южна Добруджа, с цел да не се намеси. Той осведоми държавното управление и цар Фердинанд. Но публична София мълчи, което изнервя Сазонов, който в две следващи срещи на 24 и 25 юни с българския дипломат в Петербург споделя, че „ България виси на косъм “.
Крал Карол Румънски поздравява войските при прекосяването на Дунав, 3 юли 1913 година
Румъния активизира войска с обща бройка от половин милион души дружно с етапните войски, а дейната войска брои 340 000 души под командването на румънския принц Фердинанд (племенник на крал Карол и престолонаследник). Румънската войска е съсредоточена в Добруджа и по Дунав – край градовете Бекет, Корабия и Турну Мъгуреле. Корпусът в Добруджа има за цел да завземе Южна Добруджа, а главните сили се насочват към София, с цел да диктуват изискванията на мира „ на тъпан “.
На 27 юни стартират да се събират шлепове и кораби край Бекет. На 28 юни четири пехотни полка и два ескадрона конница от 5 рошиорски полк овладяват Силистра. Румънските командири са на върха на щастието от „ триумфа “. След това настъплението продължава до линията Тутракан–Добрич–Балчик, а обособени елементи се насочват към Русе и Варна, след което бързо се връщат зад линията Тутракан-Балчик.
В завзетите области първата грижа на румънците е да забранят да се приказва на български език.
Настъплението на главните сили се развива малко по-късно. На 1 юли в 10 часа вечерта стартира прекосяването на река Дунав. На 2 юли стартира построяването на понтонни мостове на няколко места. За изработката на един от понтонните мостове румънците употребяват материали, оставени им от съветската войска още по време на Руско-турската война от 1877-1878 година. Прехвърлянето на Дунав става сред 2 и 5 юли.
Европа е омерзена от намесата на Румъния във войната и хумористичните вестници в Европа разгласяват карикатури на крал Карол и принц Фердинанд, осмивайки „ героичната “ им постъпка по отношение на България.
Румънският престолонаследник Фердинанд обнародва разгласа към българския народ, в която дава обещание румънските бойци да не закачат мирното население, и че прекосяването на реката не е вражески акт. Той твърди българите, че румънските бойци са храбри и доблестни и няма да навредят на българите. Това обаче е единствено гола фраза и няма нищо общо с последвалите събития, които изрично опровергават каквито и да е искания за дисциплинираност или смелост у румънската армия.
Румънците стремглаво настъпват към Северозападна България, с цел да се съединят със сръбските войски. Говорещи съветски език румънски офицери са изпратени пред главните елементи, с цел да успокоят популацията, че армията им е в България със единодушието на съветския цар и затова мирното население няма от какво да се опасява. Това е опрощение за варварския им поход и в това време е самата истина. По заповед на държавното управление българската армия не стреля против румънците, локалната власт е инструктирана да резервира реда в обитаемоте места.
Една бригада от 9 пехотна Плевенска дивизия на военачалник Радой Сираков се разпалва и е пленена от румънската войска на 5 юли. По заповед на военачалник Радко Димитриев Дунавската флотилия се самопотопява, с цел да не попадне в ръцете на съперника. Нападението на Румъния слага България на колене, скоро по-късно и Османската империя минава с войски линията Мидия-Енос и опожарява българските села, коли безмилостно българите и с огън и меч ги прогонва от Източна Тракия.
Румънски бойци в България, 1913 година
Войниците на принц Фердинанд прекъсват телеграфните известия и стопират пощенските услуги. Във Враца румънците разстрелват няколко жители и протягат ръка да изнасилят гимназистка. Братът на момичето пази сестра си и убива румънски поручик, след което и двамата млади българи са убити от разярените бойци. В Плевен още веднъж офицер се пробва да изнасили госпожа Червенова, брачна половинка на български офицер, който е на фронта. Братът на българския офицер убива румънеца и също е погубен от побеснелите му приятели. В село Гиген 14 годишно момиче умира откакто е изнасилено от няколко румънци.
Авангардът доближава София, когато Шебеко упорства румънските войски да не влизат в българската столица. Крал Карол се преценява с желанието на Русия – на 10 юли настъплението е спряно наоколо до София. Но армията му е неорганизирана, а тиловите служби не се оправят с изхранването. Избухва холерна зараза, която коси редиците на „ храбрите “ бойци на крал Карол. Румънски войски доближават до Златица, Пирдоп и Панагюрище. Славната столица на Априлското въстание е завзета от войски на северната ни съседка без нито един изстрел.
Румънците крадат каквото видят и ядат като невидели. В Златица няколко боеца умират от преяждане. Български дами и девойки са изнасилени, а тук-там българи убиват румънски бойци, с цел да защитят достойнството на беззащитни дами. Румънците разрушават вратите на къщите и отмъкват каквото видят. Отвлечени са глави добитък и са откраднати храни и облекла на мирното население. Ограбени са лечебни заведения и хранилища, учебните заведения са подложени на всеобщ погром – унищожени са учебници, книгите от библиотеките са изхвърлени на улицата и изгорени. Ограбени са даже облеклата на заболели от холера…румънски бойци, което способства за разпространяването на холерата в румънската армия – без да водят война, над 700 румънци умират по време на похода. Войниците са толкоз гладни, че ядат всичко, което им попадне, даже изяждат зелената кора на орехите.
Цар Фердинанд моли крал Карол за мир. На 11 юли крал Карол Румънски насочва депеша към кралете на Сърбия и Гърция с гледище да спрат войната с предизвестие да спрат с прекомерните си искания и да се съобразят с волята на Великите сили, а тя е да се подписа мир. Всички се съгласяват договарянията да се водят в Букурещ с присъединяване на воюващите страни и Великите сили. Българската делегация отпътува за румънската столица на 13 юли.
По всички стандарти триумфът на Румъния е незнаен. Българите от това време назовават похода им с презрение – „ Кокошкарския поход “. Срещу румънската войска не води война никой, ударът в тил е неуместен и лишен от морална аргументация, а даже да не допуснем, че такава съществува по време на война, държанието на бойците и офицерите е грубо, неприлично и тъпо.
Намесата на Румъния във войната довежда до края на Междусъюзническата война и до Букурещкият кротичък контракт, определян като „ дипломатическия обир на XX век “. По силата на този контракт Румъния откъсва от България Южна Добруджа. Три години по-късно, в разгара на Първата Световна война, българските бойци гордо маршируват по улиците на Букурещ, а часът на българското отмъщение е настъпил.
В разгара на Междусъюзническата война, нашата северна съседка прави един подъл ход – румънският крал Карол Първи заповядва на армията си да нападне България. Срещу неговите войски няма бойни елементи, никой не стреля против тях – само беззащитно цивилно население и ранени бойци, които се лекуват от раните си. С този „ прочут “ поход румънска войска покрива името си с незагиващ срам. Те водят война против деца, дами и старци.
реклама
Румъния е считана за стратегически съдружник и на Съглашението и Тройния съюз – крал Карол е от рода на немските императори и е привързан с Тройния съюз с контракт, въпреки това Русия хитро се пробва да завоюва Румъния на своя страна, с цел да си обезпечи фланга при една бъдеща война с Австро-Унгария. За тази цел през ноември 1912 година румънският крал Карол е почетен със званието фелдмаршал от съветската войска персонално от великия княз Николай Михайлович Романов, като признателност за… присъединяване на Румъния в завладяването на Плевен през далечната 1877 година.
Апетитите на Румъния за българска земя, хитро прикривани под маската на предпочитание за „ стратегическо равновесие на Балканите “ са очевидни и отдавнашни. Макар и неучаствала в Балканската война, Румъния упорства за „ обезщетения “ за огромното териториално уголемение на България след успеха над Турция. Като аргумент е представен и „ удобният неутралитет “, който Румъния пази по време на Балканската война.
Всъщност доставки на оръжие минават през Румъния за Османската империя от самото начало на Балканската война. Румънските искания са изявени още през ноември 1912 година, а съветският външен министър Сазонов поучава българите да се схванат със северния си съд. Под егидата на Русия на посланическа конференция в Петербург при започване на април 1913 година България е подложена на напън от всички Велики сили и е принудена да отстъпи на Румъния Силистра и покрайнините на този чисто български град.
Крал Карол I
Но това не задоволява румънското политическо и военно управление и те чакат комфортен миг с цел да вземат още земи от България. Още през април съветският дипломат Шебеко в писмо до министър Сергей Сазонов приказва за нескритите благосклонности на Румъния към съюза сред сърби и гърци и за неприязънта към българите. Сърбия и Гърция оферират на формален Букурещ съюз против България. Така с усложняването на политическата конюнктура румънците се причисляват към антибългарската коалиция.
На 13 юни 1913 година съветският дипломат Шебеко желае среща с румънския министър-председател и му декларира, че България ще води война и упорства крал Карол I да разгласи готовност на армията и да мине Дунав. С офанзивата на 16 юни на българските Четвърта и Втора армии против сърби и гърци стартира Междусъюзническата война. Новината е обявена в Букурещ на часа, а на идващия ден румънските дипломати в Белград и Атина сондират мнението на Пашич и Венизелос дали считат войната за оповестена и дали считат да я продължат. Отговорът и от двете столици е одобрителен, а Пашич прибавя: „ Надявам се, че вие няма да се разберете с българите и да ни напуснете. “
На 19 юни шумни митинги на екзалтирани румънци желаят готовност и оповестяване на война. На 20 юни кралят привиква съвещание на държавното управление в двореца, а тълпите не се разотиват, до момента в който министър-председателят Майореску не излиза и не афишира, че е взето решение за оповестяване на готовност. Новината е посрещната с гръмогласно „ Ура! “ и „ Да живее кралят! “. На идващия ден стартира мобилизацията. Всички са наясно, че армията ще води война против България.
Осигурили си авансово ненамесата на Русия при положение на румънска инвазия в България, ръководещите кръгове в северната ни съседка стартират да концентрират войски в Добруджа и във Влашко, покрай река Дунав. Българският министър-председател лекар Стоян Данев се обръща към Русия за помощ, само че вместо той схваща, че империята няма да спре Румъния, защото това би помогнало на България във военните дейности против Сърбия и Гърция и би траяло войната.
Българският дипломат в Букурещ Калинков е осведомен от Шебеко и от австрийския дипломат, че мобилизацията ще трае 10 дни и до тогава или да се спре войната или Румъния да получи Южна Добруджа, с цел да не се намеси. Той осведоми държавното управление и цар Фердинанд. Но публична София мълчи, което изнервя Сазонов, който в две следващи срещи на 24 и 25 юни с българския дипломат в Петербург споделя, че „ България виси на косъм “.
Крал Карол Румънски поздравява войските при прекосяването на Дунав, 3 юли 1913 година
Румъния активизира войска с обща бройка от половин милион души дружно с етапните войски, а дейната войска брои 340 000 души под командването на румънския принц Фердинанд (племенник на крал Карол и престолонаследник). Румънската войска е съсредоточена в Добруджа и по Дунав – край градовете Бекет, Корабия и Турну Мъгуреле. Корпусът в Добруджа има за цел да завземе Южна Добруджа, а главните сили се насочват към София, с цел да диктуват изискванията на мира „ на тъпан “.
На 27 юни стартират да се събират шлепове и кораби край Бекет. На 28 юни четири пехотни полка и два ескадрона конница от 5 рошиорски полк овладяват Силистра. Румънските командири са на върха на щастието от „ триумфа “. След това настъплението продължава до линията Тутракан–Добрич–Балчик, а обособени елементи се насочват към Русе и Варна, след което бързо се връщат зад линията Тутракан-Балчик.
В завзетите области първата грижа на румънците е да забранят да се приказва на български език.
Настъплението на главните сили се развива малко по-късно. На 1 юли в 10 часа вечерта стартира прекосяването на река Дунав. На 2 юли стартира построяването на понтонни мостове на няколко места. За изработката на един от понтонните мостове румънците употребяват материали, оставени им от съветската войска още по време на Руско-турската война от 1877-1878 година. Прехвърлянето на Дунав става сред 2 и 5 юли.
Европа е омерзена от намесата на Румъния във войната и хумористичните вестници в Европа разгласяват карикатури на крал Карол и принц Фердинанд, осмивайки „ героичната “ им постъпка по отношение на България.
Румънският престолонаследник Фердинанд обнародва разгласа към българския народ, в която дава обещание румънските бойци да не закачат мирното население, и че прекосяването на реката не е вражески акт. Той твърди българите, че румънските бойци са храбри и доблестни и няма да навредят на българите. Това обаче е единствено гола фраза и няма нищо общо с последвалите събития, които изрично опровергават каквито и да е искания за дисциплинираност или смелост у румънската армия.
Румънците стремглаво настъпват към Северозападна България, с цел да се съединят със сръбските войски. Говорещи съветски език румънски офицери са изпратени пред главните елементи, с цел да успокоят популацията, че армията им е в България със единодушието на съветския цар и затова мирното население няма от какво да се опасява. Това е опрощение за варварския им поход и в това време е самата истина. По заповед на държавното управление българската армия не стреля против румънците, локалната власт е инструктирана да резервира реда в обитаемоте места.
Една бригада от 9 пехотна Плевенска дивизия на военачалник Радой Сираков се разпалва и е пленена от румънската войска на 5 юли. По заповед на военачалник Радко Димитриев Дунавската флотилия се самопотопява, с цел да не попадне в ръцете на съперника. Нападението на Румъния слага България на колене, скоро по-късно и Османската империя минава с войски линията Мидия-Енос и опожарява българските села, коли безмилостно българите и с огън и меч ги прогонва от Източна Тракия.
Румънски бойци в България, 1913 година
Войниците на принц Фердинанд прекъсват телеграфните известия и стопират пощенските услуги. Във Враца румънците разстрелват няколко жители и протягат ръка да изнасилят гимназистка. Братът на момичето пази сестра си и убива румънски поручик, след което и двамата млади българи са убити от разярените бойци. В Плевен още веднъж офицер се пробва да изнасили госпожа Червенова, брачна половинка на български офицер, който е на фронта. Братът на българския офицер убива румънеца и също е погубен от побеснелите му приятели. В село Гиген 14 годишно момиче умира откакто е изнасилено от няколко румънци.
Авангардът доближава София, когато Шебеко упорства румънските войски да не влизат в българската столица. Крал Карол се преценява с желанието на Русия – на 10 юли настъплението е спряно наоколо до София. Но армията му е неорганизирана, а тиловите служби не се оправят с изхранването. Избухва холерна зараза, която коси редиците на „ храбрите “ бойци на крал Карол. Румънски войски доближават до Златица, Пирдоп и Панагюрище. Славната столица на Априлското въстание е завзета от войски на северната ни съседка без нито един изстрел.
Румънците крадат каквото видят и ядат като невидели. В Златица няколко боеца умират от преяждане. Български дами и девойки са изнасилени, а тук-там българи убиват румънски бойци, с цел да защитят достойнството на беззащитни дами. Румънците разрушават вратите на къщите и отмъкват каквото видят. Отвлечени са глави добитък и са откраднати храни и облекла на мирното население. Ограбени са лечебни заведения и хранилища, учебните заведения са подложени на всеобщ погром – унищожени са учебници, книгите от библиотеките са изхвърлени на улицата и изгорени. Ограбени са даже облеклата на заболели от холера…румънски бойци, което способства за разпространяването на холерата в румънската армия – без да водят война, над 700 румънци умират по време на похода. Войниците са толкоз гладни, че ядат всичко, което им попадне, даже изяждат зелената кора на орехите.
Цар Фердинанд моли крал Карол за мир. На 11 юли крал Карол Румънски насочва депеша към кралете на Сърбия и Гърция с гледище да спрат войната с предизвестие да спрат с прекомерните си искания и да се съобразят с волята на Великите сили, а тя е да се подписа мир. Всички се съгласяват договарянията да се водят в Букурещ с присъединяване на воюващите страни и Великите сили. Българската делегация отпътува за румънската столица на 13 юли.
По всички стандарти триумфът на Румъния е незнаен. Българите от това време назовават похода им с презрение – „ Кокошкарския поход “. Срещу румънската войска не води война никой, ударът в тил е неуместен и лишен от морална аргументация, а даже да не допуснем, че такава съществува по време на война, държанието на бойците и офицерите е грубо, неприлично и тъпо.
Намесата на Румъния във войната довежда до края на Междусъюзническата война и до Букурещкият кротичък контракт, определян като „ дипломатическия обир на XX век “. По силата на този контракт Румъния откъсва от България Южна Добруджа. Три години по-късно, в разгара на Първата Световна война, българските бойци гордо маршируват по улиците на Букурещ, а часът на българското отмъщение е настъпил.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ